Изневярата

Да, знам, че беше отдавна. Знам, че не ти се говори за това. Но трябва да ме изслушаш. Длъжен си да ме изслушаш. Сега. Сега, когато гневът е утихнал и болката не реже душата ми. Няма да те питам защо се случи. Нито ще търся вина. Най-малкото в себе си. Оправдания също не искам. Те накърняват мъжкото ти его. Не, не измествай поглед. Гледай ме в очите. Дължиш ми го. Дължиш ми искреност, дължиш ми истини. Искам само да ти разкажа. За себе си. Тогава...

Тогава... само ти видя гневът ми. Лъжата, мили, лъжата ме убиваше, но запазих болката за себе си. Болката от твоята лъжа. Подтисках я, за се покажа силна. Не я споделих с никого. На света около себе си раздавах усмивки. А така ме болеше... Не плачех, помниш ли? Дори не крещях. Наказвах те с гневно мълчание. Ти също мълчеше. Подло мълчеше. И се страхуваше – четях го в очите ти. Страхуваше се, че ще си тръгна. Но не се опитваше да ме спреш. Остави тежкото решение на мен.

Е, аз реших. Останах. Виждах те толкова крехък и уязвим. Сякаш аз съм те наранила, сякаш аз съм те лъгала... Каква глупачка, нали! Но чувствах, че аз съм твоят избор. Забутах насила споменът в дъното на паметта си. Изтрих от съзнанието си нейното име. Дори лицето й покрих с безформена маска. Надявах се и ти да си направил същото.

Да, знам, че беше отдавна. Не, не съм ти простила. Болката отшумя. Но не изчезна. Напомня за себе си като белег от рана. При лошо време. Но тази рана ми помогна да бъда себе си. Да не изневеря на себе си. И на теб. За да мога да посрещам погледа ти, без да свеждам очи. Помогна ми да изричам ледени истини чрез изпепеляващи думи. Да пропъждам нежните повеи с мирис на фалшива любов. И да завихрям опустошителни вихрушки от истинска обич.

Не, не плачи! Сега вече няма смисъл.... Тогава аз плаках. Много. Плачех нощем, плачех скришом. А пред света бях силна. От инат. Или на инат. Всъщност...искам само да ти кажа, че не съжалявам. Не съжалявам, че останах. Аз бях твоят избор. Да, много време мина. По време на дългият път през годините слънчевите ни дни бяха много повече от дъждовните. И все още чувствам любовта ти. Без думи. А пътят още не е извървян.

Само едно се питам, мили... Ако нещата бяха обърнати наопаки... Ако ти беше на моето място, щях ли да получа втори шанс? Щеше ли да ми дадеш възможност да ти докажа, че ти си моят избор. За цял живот. И че всичко останало е само една грешна крачка.
Не ме гледай така изплашено. Разбира се, че се шегувам. И да, знам отговора ... Ако нещата бяха обърнати наопаки ... този разговор просто нямаше да се случи.