lunes, 8 de febrero de 2010

Ти това любов ли наричаш?

„Обичам те!”- извиква тя, а той високомерно тръшва врата след себе си.
„Обичам те!” - прошепва тя сама в тъмнината, изправила глава срещу неизвестността на утрешния ден.
„Обичам те!” казват очите й, когато срещат пресметливият му поглед, скрит зад букета от рози.
„Обичам те, обичам те, обичам те!” – крещи в мълчанието си, докато бърше сълзите си, събирайки парчетата от счупената чаша. Парчетата от наранената си душа. Парчетата от разпилените си мечти.

„Обичам го, разбираш ли?!” споделя с мен, едва преглъщайки обидните думи и грубостта му. За пореден път.

Не, не разбирам! Не мога да те разбера!Ти това любов ли наричаш?!

No hay comentarios:

Publicar un comentario