„Обичам те!”- извиква тя, а той високомерно тръшва врата след себе си.
„Обичам те!” - прошепва тя сама в тъмнината, изправила глава срещу неизвестността на утрешния ден.
„Обичам те!” казват очите й, когато срещат пресметливият му поглед, скрит зад букета от рози.
„Обичам те, обичам те, обичам те!” – крещи в мълчанието си, докато бърше сълзите си, събирайки парчетата от счупената чаша. Парчетата от наранената си душа. Парчетата от разпилените си мечти.
„Обичам го, разбираш ли?!” споделя с мен, едва преглъщайки обидните думи и грубостта му. За пореден път.
Не, не разбирам! Не мога да те разбера!Ти това любов ли наричаш?!
skip to main |
skip to sidebar
Разхвърляни мисли
lunes, 8 de febrero de 2010
Suscribirse a:
Enviar comentarios (Atom)
No hay comentarios:
Publicar un comentario