Събуждам се. Дъждовни капки се стичат по прозореца. Като ледени сълзи. Студено е, сиво е. Шум от автомобилни гуми, раздиращи мокрия асфалт. Порив на вятъра. Ден без посока. Поредният ден...Захлупвам лице с дебелата завивка. Искам да продължа да спя. Без да мисля, без да сънувам. В очакване на слънцето.
Но завита през глава, скрила се от себе си, как ще разбера, че е изгряло...
Este comentario ha sido eliminado por el autor.
ResponderEliminar