Огледално

Дълго изкачвам стръмния път. Взирам уморените си очи в поредния мираж. Остава малко, съвсем малко до върха. Събирам сетни сили...Целта...целта е толкова близо. Протягам ожулените си длани, провличам изкълчените си нозе. Остава само една крачка...Само една... Почти стигнах...

Само след миг политам. Изненадващо...Неочаквано....Летя в бездната на Нищото... Летя в посока Наникъде...
Летя ли?! Не, ръцете ми не се превръщат в крила...
Аз падам. Бързо, стремглаво...

Мислех си, че изкачвам връх... Илюзия! През цялото време върхът е бил обърнат огледално...надолу.